Hitar Petar
Ҳитар Петар (болгарча: Хитър Петър) ёки Итар Пежо (македонча: Итар Пејо ёки Итар Петар)[1][2] — болгар ва македон халқ оғзаки ижодининг марказий қаҳрамонларидан бири ҳисобланади[3]. Унинг исми ўзбек тилига „Айёр Петр“ ёки „Зукко Петр“ деб таржима қилинади[4].
Ҳитар Петар камбағал қишлоқ йигити бўлишига қарамай, фавқулодда айёрлик, ўткир зеҳн ва зукколикка эга персонаж сифатида тасвирланади[5]. У Болгарияда „типик болгар“, Шимолий Македонияда эса „типик македон“ халқ қаҳрамони сифатида қабул қилинади. У доимо бой зодагонлар, очкўз руҳонийлар ва судхўрларни мот қилади. Шунингдек, у Шарқ халқлари орасида машҳур бўлган Насриддин Афандининг (Хўжа Насриддин) доимий рақиби бўлиб, деярли барча латифаларда уни доғда қолдиради. Шу сабабли у оддий халқнинг қаҳрамони ва ижобий фигура ҳисобланади. Турли ривоятларга кўра, у Болгариянинг Русе, Ҳасково ёки Габрово ҳудудларидан, македон манбаларига кўра эса Прилеп ҳудудидан эканлиги айтилади, бироқ у асосан тасаввурдаги халқ қаҳрамонидир[6].
Тарихи
Ҳитар Петар образи илк бор ХВИ–ХВИИ асрларда, Болқон ярим ороли ҳали Усмонлилар империяси ҳукмронлиги остида бўлган даврда пайдо бўлган. Унинг исми ёзма манбаларда биринчи марта 1850-йилларнинг охирида учрайди. Петко Славейков 1858-йилда Ҳитар Петар ҳақида ёзган бўлса, 1862-йилда Кузман Шапкарев Методи Кусевдан Ҳитар Петар ҳақидаги узун эртакни ёзиб олган[7].
1873-йилда Илия Бласков Русе шаҳрида Ҳитар Петар ҳақидаги латифалар тўпламини нашр этди. Славейков, Васил Чолаков ва Димитар Манчов каби муаллифлар ҳам ушбу қаҳрамон ҳақидаги эртакларни тўплаб боришган[8]. Кейинчалик унинг саргузаштлари 1967-йилда операга мослаштирилди. Шунингдек, у ҳақида иккита машҳур комедия филми — 1939-йилда „Насриддин Хўжа ва Ҳитар Петар“ ҳамда 1960-йилда „Ҳитар Петар“ филмлари суратга олинган.
Шимолий Македонияда Итар Пежо Мариово ҳудудидан деб ҳисобланади. Ёзувчи Стале Попов у ҳақидаги 30 дан ортиқ ҳикояларни жамлаб, „Итар Пежо“ тўпламини нашр этган. 1966-йилда Славко Жаневски „Итар Пежо инжили“ номли шеърий тўпламини эълон қилган[9]. 1977-йилда эса қаҳрамон ҳақида телесериал суратга олинган.
Ўхшаш қаҳрамонлар
Ҳитар Петар характер жиҳатдан бошқа Европа ва Шарқ фолклори қаҳрамонларига жуда ўхшашдир. Уларнинг энг машҳурлари орасида қуйидагилар бор:
- Насриддин Афанди (Ислом фолклорида);
- Тилл Эуленспиэгел (Немис фолклорида)[10];
- Тҳйл Уленспиэгел (Фламанд фолклорида);
- Cсалóка Пéтер (Венгер фолклорида);
- Ҳершеле Острополер (Яҳудийлар фолклорида).
Хотира
Македониянинг Прилеп шаҳрида Итар Пежо шарафига ҳайкал ўрнатилган[11]. Шунингдек, Болгариянинг Габрово шаҳридаги Юмор ва сатира уйи олдида ҳам унинг ҳайкали мавжуд.
Қизиғи шундаки, Антарктидадаги Тринити ярим оролида жойлашган „Ҳитар Петар Нунатак“ чўққиси айнан ушбу халқ қаҳрамони шарафига номланган[12].
Манбалар
- ↑ Сборник от български народни умотворения, Том 2: Приказки и предания, Съставител: Кузман Шапкарев, 148. Приказки и предания. Итар Петар. Под редаксията на Тодор Моллов. Варна: ЛитерНет, 2008
- ↑ Александар Спасов, Георги Сталев, Традитион ин Маcедониан Литературе, Маcедониан Пен, 1974, п. 16
- ↑ Томé Саздов, Маcедониан Фолк Литературе, Маcедониан Ҳеритаге Cоллеcтион, транслатед бй Сйнтҳиа Кеэсан, Маcедониан Ревиэw Эдитионс, 1987, п. 167
- ↑ Марcел Cорнис-Попе, Жоҳн Неубауэр ас эд., Ҳисторй оф тҳе Литерарй Cултурес оф Эаст-Cентрал Эуропе, Волуме 2, Жоҳн Бенжаминс Публишинг, 2006, п. 238
- ↑ Эвгуэниа Давидова ас эд., Wеалтҳ ин тҳе Оттоман анд Пост-Оттоман Балканс: А Соcио-Эcономиc Ҳисторй, Блоомсбурй Публишинг, 2016, п. 237
- ↑ Величко Вълчев, „Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Из историята на българския народен анекдот“, Българска академия на науките. София, 1975, стр. 350
- ↑ Стефанов, Петър (2015) Дом, основан върху камък, Хитър Петър и българската смехова култура; сп. Любословиэ, 2015, кн. 15, с. 154-161
- ↑ Татяна Цанкова, Хитър Петър — македонес или българин? Анекдоти за Хитър Петър в репертоара на съвременни разказвачи, Фабер, 2010, стр. 224-230
- ↑ Соме сториэс абоут Итар Пежо, Кристижан2005.бравеҳост.cом. 9 Април 2019
- ↑ Севен Фолкталес Фром Cентрал Эуропе, Университй оф Cалгарй. 2008-09-29
- ↑ Прилеп ќэ гради споменик на Итар Пејо, Дневник, 2008-09-29
- ↑ СCАР Cомпосите Газеттеэр оф Антарcтиcа
Ҳаволалар
- Болгар опералари: Ҳитар Петар (Wайбаcк Мачине сайтида 2008-07-25 санасида архивланган)
- Ҳитар Петар ва Бай Ганё солиштируви