Qizil cherkov
Қизил черков (булғорча: Червена църква, Червена царква) – марказий Болгария жанубидаги катта қисми сақланиб қолган черков. В аср охири, ВИ аср бошларига оид черков Пловдивнинг ғарбий қисмидаги Перуштица шаҳри яқинида, Пловдив шаҳридан 15 км (9,3 миля) жануби-ғарбда жойлашган[1].
| Қизил черков | |
|---|---|
Червена църква | |
 Қизил черков қолдиқлари | |
| Умумий маълумот | |
| Мамлакат | Болгария |
| Координаталар | 42°4′27″Н 24°33′22″Э / 42.07417°Н 24.55611°Э |
Тарихи ва архитектураси
Эҳтимол, император Анастасия И (491–518) даврида қурилган Қизил черков дастлаб 32,70 метрга 25,90 метр (107,3 футга 85,0 фут) ўлчамда бўлган[1]. Энг яхши сақланиб қолган шимолий девор баландлиги тахминан 14 метрга (46 фут) етади. Черковда тўртта ярим гумбаз, нартекс ва ташқи нартекс (эксонартекс) мавжуд. Чўқинтириш хонасидаги пискина пушти мармар билан қопланган эди[2]. Черков дастлаб гумбазли эди, аммо гумбазнинг деярли ҳеч бири сақланиб қолмаган[3].
Черковнинг девори мозаика билан қопланган ва ички қисми фрескалар билан безатилган[1][4]. Қизил черковнинг дастлабки деворий расмлари ўша пайтда содир бўлган христиан черковларининг ички безакларида мураккаб мозаикадан фрескаларга босқичма-босқич ўтишини кўрсатади[5]. Баъзи безаклар Софиядаги Миллий тарих музейида сақланади[6].
Қизил черков дастлаб машҳур авлиёнинг жасадлари жойлашган шаҳидлар мақбараси бўлган деб тахмин қилинади. Черков ўрта асрларда реконструксия қилинган. Х—ХИ асрларда черковнинг ўзидан олинган ғиштлар ёрдамида бир қанча ён йўлаклари беркитилган, апсис олдидаги бўшлиқ қўшалоқ панжара ёрдамида изоляция қилинган. Черков атрофидаги некропол ҳам ўрта асрларга тегишли бўлиб, ўша даврда фрескаларнинг иккинчи қатлами қўшилган[4].
Галерея
-
Тепадан ко'риниши -
Тепадан ко'риниши -
Реконструксиядан олдинги ко'риниши -
Шикастланган фреска -
Аарон тасвирланган шимоли-г'арбий кончдаги фреска -
Шимолий томондагифреска
Манбалар
- ↑ 1,0 1,1 1,2 „Ред Чурч“. Cултурал Cорридорс оф Соутҳ Эаст Эуропе. Қаралди: 2010-йил 3-феврал.
- ↑ „Тҳе Ред Чурч“. Пловдив Гуиде. 2011-йил 15-июлда асл нусхадан архивланган. Қаралди: 2010-йил 3-феврал.
- ↑ „Червената църква край Перущица е пред унищожение“ (Булгариан). Двери БГ (2009-йил 5-май). 2012-йил 20-февралда асл нусхадан архивланган. Қаралди: 2010-йил 3-феврал.
- ↑ 4,0 4,1 Николова, Бистра. Православните църкви през Българското средновековие ИХ–ХИВ в. (Булгариан). София: Академично издателство "Марин Дринов", 2002 — 156-бет. ИСБН 954-430-762-1.
- ↑ Ундерwоод, Паул Аткинс. Студиэс ин тҳе арт оф тҳе Карие Джами анд иц интеллеcтуал баcкгроунд. Тайлор & Франcис, 1975 — 198-бет. ИСБН 978-0-7100-6932-0.
- ↑ Cартлидге, Давид Р.; Жамес Кеитҳ Эллиотт. Арт анд тҳе Чристиан Апоcрйпҳа. Роутледге, 2001 — 97-бет. ИСБН 978-0-415-23392-7.